Д-р Рике Герд Хамер не нарича болестите болести, а смислени биологични програми на природата – pt.1
Болестта може да се разглежда като нарушение в нормалното функциониране на организма. Тя често е резултат от различни фактори като инфекция, генетични нарушения, околна среда, лайфстайл и други. Организмът се стреми да поддържа баланса, но когато това е нарушено, се появява балансът на болестта.
Болестите могат да причинят различни системи в тялото и да имат различни симптоми. Лечението и подходът към болестта се определят от причината за нея и характера й.
Д-Р УОЛТЪР ЛАСТ ЗА „СЪЩНОСТ НА БОЛЕСТТА“
Д-р Рике Герд Хамерне нарича болестите болести, а смислени биологични програми на природата. Цитира се, че той е работил с повече от 31 хиляди пациенти и е наблюдавал потвърждение на своите теории във всеки един от случаите без изключение. Самият Хамер твърди, че като цяло неговата Нова медицина постига успех в 95% от раковите случаи.
Д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието. Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта. Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики:
Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром Дирк Хамер – тежко, силно драматично и изолиращо „конфликтно-шоково“ изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи.
Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.
Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа. В момента на конфликт-шока възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка.
Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука. От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор. Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.
Конфликти, болести и органи
Изборът на фокус на конфликта става с подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко…), водят до рак на бъбреците, страхът от смъртта – до белодробен рак, а „глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да храносмелим“ в психологически план – до рак на стомаха или червата. Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокусът обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.
Д-р Хамер илюстрира това с друг пример – за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт той предизвиква рак на матката. Ако вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост. Ако липсата на самоуважение беше възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със секса, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.
Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични конфликти, са различни ситуации на загуба – на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.
Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страха от рака или страха от смъртта в резултат на получената ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, негодувание или конфликт на отделяне от партньора или децата, и тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено води до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.
По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, който възпрепятства лечението на рака и другите болести, но не е причината за тях. Истинският им причинител, според д-р Хамер, е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен.
Следният списък изброява някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:
- Надбъбречна кора: Грешна посока, отклоняване от правия път
- Пикочен мехур: Грозен конфликт, мръсни номера
- Кости: Липса на самоуважение, комплекс за малоценност
- Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или дисхармония
- Млечен канал в гърдата: Конфликт, причинен от раздяла
- Лява гърда: Конфликт във връзка с дете, майка, дом
- Дясна гърда: Конфликт с партньора или други хора
- Бронхи: Териториален конфликт
- Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване, неудовлетвореност
- Дебело черво: Грозен „несмилаем“ конфликт
- Хранопровод: Нещо, което не може да бъде прието или преглътнато
- Жлъчка: Конфликт, свързан със съперничество
- Сърце: Постоянен конфликт
- Черва: Невъзможен за преглъщане гняв
- Бъбреци: Нежелание за живот, свързан с вода или течност конфликт
- Ларинкс: Страх или уплах
- Черен дроб: Страх от гладуване
- Бял дроб: Страх от смърт или задушаване, включително и страх за някой друг
- Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с мястото
- Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост
- Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация
- Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано
- Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод наследство
- Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или подтекст
- Ректум: Страх, че човек е безполезен
- Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост
- Далак: Шок от физическа или емоционална рана
- Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан твърде дълго
- Тестиси и яйчници: Свързан със загуба, конфликт
- Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност
- Матка: Сексуален конфликт
А ето и връзката между конфликтите и някои болести:
- Диабет и хипогликемия: понижена кръвна захар, вследствие на безпокойство и отвратеност, инсулинозависим диабет – от конфликт на съпротива и борба срещу нещо.
- Сърдечен инфаркт: борба за територия.
- Хемороиди: с криза на идентичността, с гняв, породен от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.
- Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък незнание какво да се прави.
- Лицева парализа: страх, че човек ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.
- Псориазис: свързан е с конфликт на отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.
- Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.
- Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт на раздяла.
- По отношение на СПИН д-р Хамер наблюдава, че никой никога не е умирал от него, без преди това да са му казали, че е ХИВ-позитивен, и без да вярва в това. Заключението е, че точно както и при рака, отрицателното възприятие, свързано със СПИН, става причина за опустошителния му ефект.
Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при истинските десничари. Коя ръка е водещата, можете да проверите, като наблюдавате коя от двете е отгоре, когато пляскате. При десничарите всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с партньорите и евентуално други хора, а от лявата – с децата или собствената майка. Промени могат да настъпят вследствие на хормонални изменения, например в резултат на употребата на противозачатъчни таблетки или менопаузата.
Още: Д-р Рике Герд Хамер не нарича болестите болести, а смислени биологични програми на природата – pt.2
