Екранен /придобит/ аутизъм

Екранен аутизъм – защо все повече родители говорят за него?

Екранен аутизъм – мит или реален проблем?

През последните години все повече родители търсят информация за т.нар. екранен аутизъм. Причината е, че при някои малки деца, прекарващи продължително време пред телевизор, телефон или таблет, се наблюдават промени в поведението, които наподобяват част от симптомите на разстройство от аутистичния спектър. Това естествено поражда тревога и въпроса: възможно ли е екраните да причинят аутизъм?

Все повече изследвания показват, че прекомерното време пред екран в най-ранна възраст може да бъде свързано със забавяне в езиковото развитие, затруднения в общуването, включително хиперактивност, кратък период на внимание и раздразнителност. и други прояви, които могат да наподобяват някои симптоми на аутизма.

Именно затова терминът „екранен аутизъм“ се използва все по-често, макар и да не е официална медицинска диагноза.

Екранните устройства лишават детето от стимула да говори. Стоейки с часове пред екрана, детето се изолира от външния свят. Седейки постоянно пред екраните, детето получава насищане на главни точки в своя мозък, чрез които в определен момент то губи интерес към всичко, което го заобикаля – образователни игри, рисуване, конструктори, мозайки и всичко, което е подходящо за неговата възраст.

Наблюденията показват, че ръстът на това състояние се дължи на явление, което през последните десетилетия влезе тихо в обществото ни и започна да уврежда децата ни. Нарекохме го „псевдоаутизъм“, а отскоро и „аутизъм 2.0“, или „придобит аутизъм“, защото и опитните специалисти не могат да открият разликите между оригинала и новопоявилата се втора версия. Тя е плод на дигиталното общество и това е най-видимо в поколението алфа, което изцяло се развива в дигитална среда, със значителна употреба на екрани от най-ранна възраст, дори от раждането – телевизия, смартфони, таблети, компютри. Тези деца бързо развиха свой собствен облик като поведение, интереси, способности.

Какво е екранният аутизъм? Разберете защо този термин става все по-популярен, кои симптоми наподобяват аутизъм и какво показват научните изследвания за влиянието на екраните върху малките деца.

Какво всъщност означава „екранен аутизъм“?

Терминът се използва неофициално от някои специалисти и родители, за да опише състояние, при което малкото дете проявява поведение, наподобяващо част от характеристиките на аутизма след продължително и прекомерно излагане на електронни екрани.

При някои деца това може да включва ограничен зрителен контакт, намален интерес към общуването, забавено проговаряне, по-слаб интерес към игра с връстници и предпочитание към пасивното гледане на видеа пред взаимодействието с хората около тях.

Важно е да се подчертае, че подобни симптоми не означават автоматично аутизъм. Те могат да бъдат резултат и от други фактори, включително недостатъчно социално взаимодействие, индивидуални особености в развитието или други състояния, които изискват оценка от специалист.

Защо първите три години са толкова важни?

Ранното детство е периодът, в който мозъкът се развива с изключително бързи темпове. Именно тогава детето усвоява речта, изгражда социалните си умения и започва да разбира света чрез игра, движение, докосване и общуване.

Нито едно приложение или образователно видео не може да замени живия контакт с родителите. Усмивката, интонацията, мимиките, прегръдката, въпросите и отговорите са стимулите, които изграждат езика и социалното поведение.

Когато голяма част от деня преминава пред екран, тези естествени стимули могат да бъдат значително ограничени. Детето получава огромно количество визуална и звукова информация, но много по-малко реално взаимодействие с хората около себе си.

Какво показват научните изследвания?

През последното десетилетие темата е обект на множество изследвания. Някои от тях установяват връзка между прекомерното време пред екран в ранна възраст и по-висок риск от забавено езиково развитие, затруднения с вниманието, нарушения на съня и по-слабо развитие на социалните умения.

Важно е обаче да се направи разграничение между връзка и причина. Изследователите предполагат, че когато електронните устройства изместват разговорите, играта, четенето, движението и общуването с родителите, това може да повлияе неблагоприятно върху развитието на детето.

Някои проучвания показват още, че качеството на взаимодействието между родител и дете има много по-голямо значение от самото наличие на електронни устройства. Децата, които прекарват време в съвместна игра, разговори и четене, развиват по-богат речник и по-добри комуникативни умения.

Кои симптоми могат да наподобяват аутизъм?

Именно тук възниква объркването при много родители.

При някои деца, които прекарват прекомерно време пред екран, могат да се наблюдават намален зрителен контакт, по-слаба реакция при повикване по име, ограничен интерес към общуването, раздразнителност при спиране на телефона или таблета, затруднения в концентрацията и забавено проговаряне.

Тези прояви могат да наподобяват част от симптомите при разстройство от аутистичния спектър, но сами по себе си не поставят диагноза. Само детски невролог, детски психолог или специалист по детско развитие може да извърши необходимата оценка.

Добрата новина е, че когато причината е свързана основно с прекомерното използване на електронни устройства и липсата на достатъчно социално взаимодействие, при много деца се наблюдава значително подобрение след ограничаване на екранното време и увеличаване на общуването и активната игра.

Кога родителите трябва да потърсят помощ?

Всяко дете се развива със собствено темпо, но ако родителите забележат, че то не реагира на името си, не използва думи според възрастта си, избягва зрителен контакт, няма интерес към общуване или прекарва почти цялото си свободно време пред екран, е добре да се консултират със специалист.

Ранната оценка помага да се открие причината за затрудненията и при необходимост да се предприемат навременни мерки, които често дават отлични резултати.

Най-доброто „лекарство“ остава общуването

Независимо от технологиите, едно дете се развива най-добре чрез човешкия контакт. Съвместната игра, разходките, четенето на книжки, разговорите и ежедневните семейни занимания стимулират езика, мисленето и емоционалното развитие по начин, който нито един екран не може да замени.

Технологиите безспорно имат своето място в съвременния свят. Въпросът не е дали децата да ги използват, а кога, колко и при какви условия. Когато екраните не изместват истинското общуване, а са само малка част от ежедневието, рискът от неблагоприятно влияние върху развитието значително намалява.

Терминът „екранен аутизъм“ вероятно ще продължи да предизвиква дискусии и през следващите години. Но едно остава безспорно – най-ценният стимул за развитието на всяко дете не е таблетът, а присъствието, вниманието и любовта на неговите родители.

Прочетете и за Паник атаки при деца – как да ги разпознаем и какво да направим